Медиите (социални и асоциални) бъкат от статии, постинги и психоаналитичнофизиологични портрети (не съм ги чел) за това как 40 е новото 20. Та даже и филми има (не съм ги гледал). Тезата им (не че съм я разбрал) май е, че в днешно време, когато си на 40, си такъв, каквито „едно време“ хората са били на 20.

Значи ако това е тезата, то аз съм абсолютно и фундаментално съгласен.

Първо, оглеждам се наоколо и виждам – пълно с хора на около и над 40, които се учат се да карат велосипед, записват ви‘шо, търсят си сериозно гадже, напиват се в пиано-барове и други актуални места през вечер, ходят на стоп до Тирана или Торино и все още живеят с родителите си (сигурно за да ги подкрепят). Значи това са си дейности, които едно време бяха типични за двайсетгодишните.

Второ, не са само дейностите, но и мисленето – същите тези хора отстояват типични за двайсетгодишните тези, като например, че „на децата ше им дойде времето след 20ина години“, че най-важната им задача е „да намерят себе си“ и че това търсене на себе си оправдава външния им вид (много смотан или обратното – прекалено лъскав), висенето по разни езотерични или еклектични фестивали и отказа им да си плащат сметките.

Трето – ами разбира се, физическото им развитие е като на двайсетгодишни – затова, ако не е кайт-сърфинг, който често изисква пътуване до екзотични дестинации, то непременно ще бъде нещо (по-евтинко), като например маунтин-байкинг или картинг. С тези спортове, те, четиресетгодишните, показват на света, че още са в разцвета на пубертета, не ги дърпа кръста и имат намерение 60то им да е новото 40.

Всичко това, разбира се, е много интересно. Но за съжаление не е никакво ново явление – то си е чисто и просто обикновена безотговорност и нежелание да поемеш собствената си съдба – пък да не говорим за съдбата на други хора, които зависят от теб – в свои ръце. Такива хора е имало винаги, във всички времена. На 23 години дядо ми е имал дете и къща, построена със собствените му ръце. Ботев е загинал на 28 години, след като е успял да създаде някои от най-силните стихове, писани някога на български език. А военачалниците ни по време на Сръбско-Българската война са били току-що завършили военна академия капитани. И ако това не ви стига, Ромео е бил на 17.

Та по времето на дядо, тези 40-годишни, които са се държали като на 20, си ги е имало. Само че не са имали трибуна от холивудски сериали за групи неадекватни приятели или приятелки, нито тълпа саморасли психолози и „уелнес професионалисти“ да им правят имиджа. Затова просто са били считани за неуспели лентяи, черните овци в семейството, изключенията, които са доказвали правилото. 

Така че 40 изобщо не е ново дваесе.

А, казвате, кое правило? Ми че двайсет си е двайсет и четиресет си е четиресет, ако ще да си скъсаш гъза от кайт сърфинг и барове.